Dream...
Гледката през прозореца не пасваше. Тя не беше от тук. Едно дърво,дърво покрито със сняг и люлеещо се от вятъра, а около него като в танц се въртяха снежинки, които бяха захласнати всяка по себе си, въртейки се около оста си, просто не пасваше на този град. Изведнъж Тя се върна назад във времето. Имаше същата гледка, но дърветата бяха много, а снегът беше много повече. Изведнъж Тя почувства ентусиазъм. Искаше да се разходи в гората. Да се върти и да танцува заедно със снежинките. Да бъде щастлива, да мисли само за себе си, да се повърти сама във свой собствен танц. Изведнъж чу глас. Той шепнеше. Приканваше я да го последва, след като помисли малко разбра чии глас бе този. Беше дядо 'и. Тя се затича към него, имаше да му каже толкова много неща, както и да го пита много въпроси. Но колкото по-бързо тичаше, толкова повече той се отдалечаваше. Тя спря да бяга и се провикна 'Защо се отдалечаваш от мен?Моля те, ела!'. Изведнъж тайнственият шепот изчезна, а тя остана сама в гората. Почувства се изгубена.Точно както би направило и едно малко дете когато се изгуби, докато го намерят, тя седна на земята и започна да плаче. Изведнъж 'и стана студено. Почувства мраз дори в себе си. Дърветата бяха страшни и сякаш искаха да я нападнат. Тя се изправи и започна да се лута в гората, плачейки, чувствайки се все по-сама и по-сама. Удряше се в клоните, а тя мислеше, че те я нападат. Почувства страх. Беше изгубена. Изведнъж 'и се превидя една светлина, която я накара да усети топлина в себе си. Тя тръгна към нея, това бе нейното спасение. Преближаваше се все повече и повече. Топлинката в детското сърце ставаше все по-голяма и по-голяма. Точно както когато видиш най-прекрасния коледен подарък под елхата си, този за които си мечтал винаги. И знаеш, че този подарък е от някой скъп, тогава изпитваш едно топло чувство в сърцето си и точно това чувство имаше тя. Мина покрай най-голямото дърво, което бе виждала и видя светлината.
Едно друго момиче седеше до дървото. Щом Тя я видя се затича към нея. Всичия студ и всичката самота които беше изпитала вече бяха изчезнали напълно. Тя се чувстваше добре. Сега сърцето ѝ бе пълно с любов. Сърцето ѝ бе поверено на едно малко съкровище. Беше открила нейната светлина. Беше открила пазителя на сърцето си, единствения, който щеше да може да го пази цялото. И тогава под онова дърво Тя остави цялото си сърце на съкровището си....
Изведнъж чу различни гласове, гората изчезна, светлинката също. Тя се събуди и отново погледна през прозореца. Всичко бе само сън, с единственото изключение, че и до ден днешен това безценно съкровище пазеше нейното сърце.
PS: само да кажа, че е писано преди 2 години и след голямо търсене из архивите бе намерено и най-накрая бе публикувано :D
Гледката през прозореца не пасваше. Тя не беше от тук. Едно дърво,дърво покрито със сняг и люлеещо се от вятъра, а около него като в танц се въртяха снежинки, които бяха захласнати всяка по себе си, въртейки се около оста си, просто не пасваше на този град. Изведнъж Тя се върна назад във времето. Имаше същата гледка, но дърветата бяха много, а снегът беше много повече. Изведнъж Тя почувства ентусиазъм. Искаше да се разходи в гората. Да се върти и да танцува заедно със снежинките. Да бъде щастлива, да мисли само за себе си, да се повърти сама във свой собствен танц. Изведнъж чу глас. Той шепнеше. Приканваше я да го последва, след като помисли малко разбра чии глас бе този. Беше дядо 'и. Тя се затича към него, имаше да му каже толкова много неща, както и да го пита много въпроси. Но колкото по-бързо тичаше, толкова повече той се отдалечаваше. Тя спря да бяга и се провикна 'Защо се отдалечаваш от мен?Моля те, ела!'. Изведнъж тайнственият шепот изчезна, а тя остана сама в гората. Почувства се изгубена.Точно както би направило и едно малко дете когато се изгуби, докато го намерят, тя седна на земята и започна да плаче. Изведнъж 'и стана студено. Почувства мраз дори в себе си. Дърветата бяха страшни и сякаш искаха да я нападнат. Тя се изправи и започна да се лута в гората, плачейки, чувствайки се все по-сама и по-сама. Удряше се в клоните, а тя мислеше, че те я нападат. Почувства страх. Беше изгубена. Изведнъж 'и се превидя една светлина, която я накара да усети топлина в себе си. Тя тръгна към нея, това бе нейното спасение. Преближаваше се все повече и повече. Топлинката в детското сърце ставаше все по-голяма и по-голяма. Точно както когато видиш най-прекрасния коледен подарък под елхата си, този за които си мечтал винаги. И знаеш, че този подарък е от някой скъп, тогава изпитваш едно топло чувство в сърцето си и точно това чувство имаше тя. Мина покрай най-голямото дърво, което бе виждала и видя светлината.
Едно друго момиче седеше до дървото. Щом Тя я видя се затича към нея. Всичия студ и всичката самота които беше изпитала вече бяха изчезнали напълно. Тя се чувстваше добре. Сега сърцето ѝ бе пълно с любов. Сърцето ѝ бе поверено на едно малко съкровище. Беше открила нейната светлина. Беше открила пазителя на сърцето си, единствения, който щеше да може да го пази цялото. И тогава под онова дърво Тя остави цялото си сърце на съкровището си....
Изведнъж чу различни гласове, гората изчезна, светлинката също. Тя се събуди и отново погледна през прозореца. Всичко бе само сън, с единственото изключение, че и до ден днешен това безценно съкровище пазеше нейното сърце.
PS: само да кажа, че е писано преди 2 години и след голямо търсене из архивите бе намерено и най-накрая бе публикувано :D
