понеделник, 3 септември 2012 г.

ДА. ТИ си. Съществуваш. Дишаш. Храниш се. Живееш.  И всяка една енергия, една мисъл стига по някакъв начин до онова, което желаеш, идеята е да внимаваш какво милиш, да се насочваш към добрите неща, които усещаш и чувстваш и да се опитваш да освобождаваш съзнанието и подсъзнанието си. Опитвай се да достигаш до онази чистата мисъл, която е пряко свързана с това, което искаш. Баланса и равновесието не са просто две думи, които съществуват. Те са повече от това. Всеки един се стреми и търси това, но малцина са тези, които го постигат.
Ако си заобиколен от тъмнина, потърси светлината. Тя може да се изрази във всичко, тя е неограничена и стига да поискаш можеш да я намериш, да я видиш, да я усетиш, да я почувстваш. Тогава ти, сам за себе си, ще знаеш какво да направиш. Тръгваш след интуицията си и не забравяй, че искаш ли нещо, ще го получиш. Колко бързо, зависи само от теб. Ти сам за себе си, си една машина на времето, която може да достигне до всичко по начина, по който иска. Едновременно трябва да разграничаваш всичко, да го приемаш като нещо индивидуално, но и да се стремиш към него, осъзнавайки, че има утре, ако не за теб то за близките ти, ако не за тях, за децата ти, ако нито едно такова нещо няма значение, то тогава за всички други. Няма лошо в това да бъдеш егоист, но трябва да помниш, че си част от дадено общество. От теб зависи в какво общество си, в каква среда си, с какви хора общуваш. Осъзнаеш ли това, опитваш се да разбереш какво искаш. За това трябва време, хората в обкръжението винаги ще обръкват със "себе си" теб, но ти трябва да бъдеш индивидуален и същевременно да проявяваш разбиране към другите, а за да няма натрупване на излишни лоши чувства, трябва да искаш, да намираш това, което искаш. После мислиш. Поглеждаш нещото от всички възможни ъгли за теб и решаваш. Правиш го, случва се. Понякога няма мисъл за това, превръщаш го в нещо съвсем нормално, ежедневие, но не трябва да забравяш, че ти сам го правиш и винаги можеш да го развиваш и да се стремиш да се чувстваш добре без да влияеш лошо на хората около себе си. Различни хора, различни интереси, когато разбереш това. Когато осъзнаеш, че си сам Бог на Себе си, идва момента да се замислиш какво искаш. Да се усмихнеш на живота и да се подготвиш за всичко това, което те очаква. Да се заредиш с позитивни вибрации и да се опиташ да го правиш винаги, да бъдеш чист. Тогава ти Си. Започваш (макар не и за пръв път, като се замислиш) пътуване, чието начало го има, всичко това е тук, просто трябва да го приемеш и да продължиш с усмивка на лице (:

Есента не идва сама

Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа,  обрича всеки по...