събуждам се и вглеждам се: един таван, в позната цветна стая.
от горе нечие лице ме наблюдава,
премигнах бързо и сега те няма.
"сън ли си?" попитах те .
но в миг забравям твоя лик и тихичко въздишам "виждам те, усещам те." , но говоря сякаш на тавана.
като пеперуда, от пашкула си току излязла, нежно аз протягам се.
разни думи из главата ми въртят се, вътре в лабиринти лутам се.
хаоса собствен да пренаредя желая, но все оплитам се.
възлите да срежа как мечтая, ала те повече затягат се.
на Земята паднах и останах седнала почти до края на мокрото паве.
ръката си към мене ти протегна и завладя ме тъй както до сега не бе успяло никое море.
ти музата ми ли реши да бъдеш, или си просто някой непознат, който
за миг, с поглед ме докосна и забравих аз какво е мрак.
защото там, на малката ни гара, всяка нощ, теб аз чакам пак.
допушвам все 'последната' цигара и жадно търся тебе, своя непознат.
дали е тъй невинна, оформяща се пъпка цвят, на все още не поникнала червена роза, нейде в този чуден, скромен морски град.
вълна от страсти ни залива, към дълбините тежко ни влече.
не съм била май нивга по- щастлива, ей, пъстрооко ми момче!
къде ме срещна с теб съдбата? защо ме сблъска с теб така, че
в мига на срещата чудата, загубих аз своите слова?
