вторник, 10 декември 2013 г.

Свети слънце в очите ти

Поглеждам те и в миг разбрах;
до мен да бъдеш ти, до теб да бъда аз,
желание ме завладя.
Усмивката ти там изгря,
готова да ме обладае,
за миг и изгоря.
Някъде из облаците пак кража
и с усмивка на дете,
стопявам аз света.
С две ръце лицето ти обгръщам
и като полъх на море,
дъхът ти сладостен ме връща.
 Целувам устните ти нежни,
шепна "искам те сега.." .
В море от страсти, на ръце понесена,
забравям що е самота.
Завладява ме копнеж, изгарям в пламъци,
но със стремеж.
Къде си в този слънчев ден,
ела стопи се в мен.
Отпечатъците свои върху мене остави,
за миг оставам, а после си тръгни.





Есента не идва сама

Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа,  обрича всеки по...