Все още бягам по коридорите из внушителната столетна каменна къща.
Надбягвам се с тъмнината.
С бяг преминавам покрай студените , но обичани стени.
Настръхвам наелектризирана и по-решена от всякога.
Ще достигна целта си....tl;dr
Поемам дълбоко дъх.
(Взимам биричка от хладилника и подягодите студено е! Боса съм! )
Продължавам да се надбягвам с тъмнината.
Ах този изкушаващ мрак, дебнещ те, подканвайки те на танц.
Тичам.
Възбуждам се.
...
Виждам.
Светлина в тъмнината.
Ивица.
В края на коридора , водещ към ново Начало.
Достигам я .
Усмихвам се.
На всяко кътче от простора.