Това е въпросът: да видиш с яснота, че всичко, което знаеш, е от миналото, то вече си е отишло. То е част от гробищата. Искаш ли да бъдеш в гроба, или искаш да бъдеш жив? И този въпрос не е само за днес - същият въпрос ще важи и утре, и вдругиден. Същият въпрос ще остане до последния ти дъх.
Каквото и да знаеш, каквото и да натрупваш - информация, знания, опит - в момента, в който си ги проучил, ти приключваш с тях. И ако носиш сега тези празни думи,този мъртъв товар, това ще смачка, ще претовари живота ти, ще ти попречи да навлезеш в едно жизнено, радостно съществуване - което те очаква във всеки един момент.
Помисли само: как можеш да се уповаваш на някого или на нещо, ако не се уповаваш на себе си? Това е невъзможно. Ако се съмняваш в себе си, как ще се уповаваш? Ти си този, който ще се уповава, а пък не ли се доверяваш на себе си - как можеш да се довериш на своето упование? Абсолютно е необходимо сърцето да се отвори,преди интелектът да може да се трансформира в интелигентност. Това е разликата между интелект и интелигентност.
Интелигентността е интелект в съзвучие със сърцето ти.
Сърцето знае как да се уповава.
Интелектът знае как да търси и изследва.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича.То си остава там, където е, тупти, чака... някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни,интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето ида следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър...
