Сън ли си?

Още от онзи момент, когато го видя за пръв път нещо в нея се скърши. Няколко слънчеви лъчи, които си пробиваха път през гъстите зелени корони на дърветата осветиха лицето му и той повдигна главата си с усмивка. Тя променяше цялото му лице, караше го да сияе, правеше го красив. Всички думи изчезнаха, нямаше звуци, нямаше нищо. Просто една усмивка и всичко се промени. Тя бе готова да направи всичко, за да я види отново. Имаше чувството, че бе прогледнала за пръв път и беше като слепец, които за пръв път вижда слънцето. Всичко сякаш се случваше бавно, сякаш времето се разтягаше пред нея и се забавяше все повече и повече, докато за миг не спря изцяло. Миг, които продължи сякаш часове. И тогава той заговори...
Озова се в някаква гора, с непознати хора, но това сякаш не бе от значение, те не съществуваха за нея. Имаше го само онова момче, със заслепителна усмивка, което седеше до огъня и разказваше с мек кадифен глас за живота си. Тя слушаше с такъв интерес, възприемаше всяка една дума и осмисляше значението ѝ по няколко пъти за стотни от секундата, като една усмивка с разбиране грееше на лицето ѝ. Сенките от огъня правеха различни форми по тялото му, създавайки илюзия за лек шоколадов тен. Когато забеляза това единственото ѝ желание бе да я докосва, да я усеща до себе си, да я целува и сякаш за секунди нещата стигнаха до онзи миг, в който тя бе в прегръдките му, усещайки всяко едно издишване върху врата си, което я караше да настръхва. Целувка, още една. Миг след миг наслада, отпускайки сетивата си, усещаше тя и това я караше да забрави всичко. Нищо друго не съществуваше там в онази нощ, само тя и той. Времето сякаш бе спряло, единствено няколко птички пееха от време на време и оповестяваха присъствието си, създавайки прекрасен фон. От значение бяха единствено те, единствено движенията им, усещанията им, докосванията им. И там те говориха с часове, не им пречеше, доставяше им още по-голямо удоволствие, изучаваха другия и това, което разбираха сякаш им харесваше. В един момент заспаха прегърнати и слети един в друг след като очите им не издържаха и затвориха уморените си клепачи.
Сега от него бе останал само блед спомен в ума ѝ. Нямаше нищо, което да докаже, че това се бе случило. Той бе като сянка от един забравен сън, наблюдаваше я, скрит в дълбините на съзнанието ѝ и се опитваше да привлече вниманието ѝ, а тя..Тя осъзна, че той бе просто едно момче с прекалено чаровна усмивка, с която я бе омагьосало за един миг..