:)
неделя, 1 юни 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Есента не идва сама
Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа, обрича всеки по...
-
И докато седях и гледах отминаващите сиво бели облаци върху небето, отразяващо залязващото слънце, се замислих как един ден ще си припомня...
-
За тихите сутрини, изпълнени с носещ се аромат на безвремие. Времето - илюзия. Събужда се заедно с теб . Ти си времето. Аз съм времето...
-
Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа, обрича всеки по...
Няма коментари:
Публикуване на коментар