Между редовете

Между редовете, изписани от двама пишещи, има убежище.
В него ще натъпча всички думи, които искахме да си кажем, но нямаше как, защото не съществуват.
А когато ми стане студено, ще се вмъквам между изреченията и ще се сгушвам тихо там. Ще се завия с някой монолог и ще си спомням цената на безплатните емоции.
Ще натъпча ушите си със смях и сутрешни закачки и ще бъда глуха за всякакви брътвежи.
Ще се напръскам с аромат на тютюн, трепет и бедствие.
Ще прокарам пръсти през последните ни диалози и ще се порежа на някое многоточие.
После с тихи стъпки ще се върна в празнословието и ще сложа лепенка на раната.
А когато не мога да спя нощем, ще броя белезите на ум.

Между редовете, изписани от двама пишещи, има безмълвие.
Безмълвие, изпълнено с думи, които не знам.
Но са ми любими.

И докато седях и гледах отминаващите сиво бели облаци върху небето, отразяващо залязващото слънце, се замислих как един ден ще си припомня тази гледка и тя като картина ще изникне пред очите ми. Ще погълне погледа ми и ще изпълни сърцето ми с музика и топлина. За такива моменти живея, за тази красота, за енергията, с която ме зарежда. Усмихвам се, оценявам това, което имам. Лампата на прилично голямата тераса светна. Чувството, че някой мисли за мен и се грижи за нуждите ми ме кара да се чувствам спокойна. Доверието поражда доверие. Обич. Как да не се радвам на живота? Това. Е. Мое. Право. Правото на всеки един, човек. Кой може да обвини младите за жаждата им за живот? Усещам пулсиращата кръв във вените ми. Харесвам чувството на моето тяло. Отново се усмихвам. Усмивките пораждат усмивки. Всичко тепърва започва..