Между редовете, изписани от двама пишещи, има убежище.
В него ще натъпча всички думи, които искахме да си кажем, но нямаше как, защото не съществуват.
А когато ми стане студено, ще се вмъквам между изреченията и ще се сгушвам тихо там. Ще се завия с някой монолог и ще си спомням цената на безплатните емоции.
Ще натъпча ушите си със смях и сутрешни закачки и ще бъда глуха за всякакви брътвежи.
Ще се напръскам с аромат на тютюн, трепет и бедствие.
Ще прокарам пръсти през последните ни диалози и ще се порежа на някое многоточие.
После с тихи стъпки ще се върна в празнословието и ще сложа лепенка на раната.
А когато не мога да спя нощем, ще броя белезите на ум.
Между редовете, изписани от двама пишещи, има безмълвие.
Безмълвие, изпълнено с думи, които не знам.
Но са ми любими.
В него ще натъпча всички думи, които искахме да си кажем, но нямаше как, защото не съществуват.
А когато ми стане студено, ще се вмъквам между изреченията и ще се сгушвам тихо там. Ще се завия с някой монолог и ще си спомням цената на безплатните емоции.
Ще натъпча ушите си със смях и сутрешни закачки и ще бъда глуха за всякакви брътвежи.
Ще се напръскам с аромат на тютюн, трепет и бедствие.
Ще прокарам пръсти през последните ни диалози и ще се порежа на някое многоточие.
После с тихи стъпки ще се върна в празнословието и ще сложа лепенка на раната.
А когато не мога да спя нощем, ще броя белезите на ум.
Между редовете, изписани от двама пишещи, има безмълвие.
Безмълвие, изпълнено с думи, които не знам.
Но са ми любими.
Няма коментари:
Публикуване на коментар