Тя седеше и пиеше Jim Beam, с 2 бучки лед. Обикновено би си поръчала Jack, водка с касис, водка със спрайт или водка с фанта лимон, не обичаше Jim, но той обичаше. Отпи една глъдка и си припомни една от вечерите, в които бе Големият им запой. Тя и един друг неин приятел си поръчаха Jack, но той искаше друго. Не можеше да разбере, въпрос на вкус разбира се, но сега, когато седеше там без него, чашата сякаш го чакаше. Внушаваше си сама, но така имаше чувството, че той ей сега ще дойде при нея и ще я пита какво ѝ е, ще вдигне наздравица и ще се усмихне. После ще изпият още няколко напитки, ще се приберат и ще си легнат да гледат филм, точно както винаги. Но сама знаеше, че това няма да се случи. Той ѝ се сърдеше вече месец, не го бе виждала и чувала от още повече. Липсваше ѝ. Някаква празнина бе надвиснала над ежедневието ѝ, което бе станало сиво и монотонно, поне за нея. Друг човек би казал, че всеки ден е петък вечер, но щеше да сгреши, това не я забавляваше, караше я да се чувства още по-празна.
Свелината в бара минаваше на ивици по тялото ѝ и в тъмнината червената ѝ коса проблясваше, беше наскоро боядисана.
Различни хора я заговаряха и я питаха как е, а тя автоматично отговаряше и се надяваше да я оставят, нямаше сили за фашливи усмивки, но другите сякаш виждаха това и сами си тръгваха. Барманът пусна една от любимите ѝ песни, обърна се към нея с очакващ поглед и я поздрави. Тя благодари без никаква емоция и отново се загледа в чашата припомняйки си някои от красивите им моменти заедно.
В главата ѝ изникна онази вечер, последната, в която бе спал у тях. По погрешка се бе ударила в лакътя му докато спеше, беще се хванала за носа, а той сънен и шокиран я бе прегърнал. Бе започнал да я целува по носа, там където се бе ударила, по бузите, по челото и не спираше да я питаше дали е добре със загрижен и леко дрезгав глас. След това я бе гушнал и бяха заспали така. Чувстваше се толкова жива покрай него, той бе най-близкият ѝ приятел там, когато бе с него не изпитваше нужда от други хора. "Защо си унила така? Пънко няма ли го тая вечер?" върна я в реалността гласът на по-младия барман. "Не." отсече тя грубо и след това се извини, обясни, че просто не е в настроение и се обърна към долния етаж на бара. Спомни си рождения му ден, бе уморена, не ѝ се пиеше, просто седеше и му се радваше, както майка се радва на дедето си докато то си играе в пясъка. Изведнъж една чаша се изпречи на барплота пред нея , момчето я буташе и я караше да пие. "Ти ще си първия човек, с който ще си кажа наздраве!" усмихна се той и чукна леко чашката, след това отпи от любимото си уиски.
Песента бе свършила, тя се опомни, разтърси глава и няколко кичура от косата ѝ паднаха над рамото. Усети собствения си парфюм, този, който той мразеше и винаги ѝ се караше, че го слага. Тази вечер го бе сложила сякаш, за да го издразни, по навик, но късно се бе усетила, че едва ли той ще дойде. Усмивката, която се опитваше да изгрее на лицето ѝ бързо изчезна.
Преди време тук бяха седяли и тя бе тъжна, объркана, не знаеше какво се случва, но той бе до нея дори и да не знаеше какво ѝ има. Просто я бе гушнал през кръста. Спомни си как две ръце я бяха обгърнали през кръста и се опитваха да я накарат да танцува, бели ръкави и няколко гривни показваха кой е зад нея, а тя се чувстваше добре от момента, в който той я прегърна.
Едни ръце минаха покрай нея и изведнъж някой я прегърна по същия начин, блед лъч на надежда блестна в очите ѝ, но когато се обърна той се замени с разочарование. Просто друг приятел ѝ казваше чао. Отпи поредната глътка и затвори очи, когато усети натрапчивия вкус на уискито. Причу ѝ се, че той я вика, но не се обърна, знаеше, че това няма да е той. " Доро! Да те еба в ушите! Глуха ли си!? " разкрещя се един забравен глас и тогава той се приближи. Бе забравила как изглежда, за месец се бе променил, сякаш бе израстнал, лицето му изглеждаше по-мъжествено. Бе с къса коса, вече със собствения си цвят и още една обеца на ухото и устата. Сините му очи блестяха и изглеждаха толкова изпълнени с живот, какъвто и беше. " К'во пиеш? Защо ми пиеш от уискито, мършолин, то си е мое!" започна да се шегува той и отпи от чашата ѝ солидно количество алкохол. Тя все още седеше и не можеше да повярва, че той е тук. Бе го помолила да дойде, но не вярваше, че ще стане. Разбира се се бе надявала, но какво са надеждите. Очите ѝ се бяха насълзили и тя го гледаше с радост, изненада и любов. Беше забравила да говори и просто го гледаше. За момент сякаш времето спря, сякаш можеше да види вътре в него, в ума му, в душата му, а той сякаш ѝ го позволи. След това единственото, което успя да изхлипа бе едно едничко " Съжалявам", стана и го гушна, очакваше, че той ще се дръпне, но той не го направи. Гушна я силно и след около десет секунди се дръпна назад гледайки я в очакване на следващото ѝ действие. Тя започна да говори бързо, сълзи започнаха да се стичат от очите ѝ, но бяха от радост, от облекчение. Бе имала нужда от тази прегръдка толкова много време и сякаш хиляди тонове тежести паднаха от сърцето ѝ. Извиняваше и същевременно бършеше сълзите и носа си, той се разсмя и ѝ подаде кърпичка, помоли я да млъкне и да спре да хлипа и тя се усмихна, отказа и му се изплези, точно както правеше преди. Докато говореше без да иска махна с ръка и остатъка от уискито ѝ се разля върху двамата, тя се уплаши и започна панирано да се извинява отново. " Знаеш ли колко съм ти бясен? И колко ти се сърдя?" каза сериозно изведнъж. Отново лавина от извинения, бяха искрени и двамата го знаеха, личеше си, познаваха се добре. " Знаеш, че най-мразя да ме лъжат, нали? Стана ми гадно като разбрах, че си ме излъгала, на всичкото отгоре в очите. Държа на теб, знаеш."
Бе планирала да каже хиляди неща, но не можеше, бе толкова щастлива и превъзбудена от това, че той е там, че говори на нея, че чува гласът му, че го вижда. Забрави всичките неща, за които искаше да му се накара и просто каза "И аз на теб."
Той седна и си поръча един голям Jim Beam, усмихна се дяволито и ѝ съобщи, че тя черпи. Типично в негов стил, но това не ѝ пречеше, искаше да прекара време с него. Сега на себе си поръча Jack. Всичко бе както трябва, а усмивката на лицето ѝ грееше. Щастие имаше най-вече в очите ѝ, а сърцето ѝ бе пълно.
Свелината в бара минаваше на ивици по тялото ѝ и в тъмнината червената ѝ коса проблясваше, беше наскоро боядисана.
Различни хора я заговаряха и я питаха как е, а тя автоматично отговаряше и се надяваше да я оставят, нямаше сили за фашливи усмивки, но другите сякаш виждаха това и сами си тръгваха. Барманът пусна една от любимите ѝ песни, обърна се към нея с очакващ поглед и я поздрави. Тя благодари без никаква емоция и отново се загледа в чашата припомняйки си някои от красивите им моменти заедно.
В главата ѝ изникна онази вечер, последната, в която бе спал у тях. По погрешка се бе ударила в лакътя му докато спеше, беще се хванала за носа, а той сънен и шокиран я бе прегърнал. Бе започнал да я целува по носа, там където се бе ударила, по бузите, по челото и не спираше да я питаше дали е добре със загрижен и леко дрезгав глас. След това я бе гушнал и бяха заспали така. Чувстваше се толкова жива покрай него, той бе най-близкият ѝ приятел там, когато бе с него не изпитваше нужда от други хора. "Защо си унила така? Пънко няма ли го тая вечер?" върна я в реалността гласът на по-младия барман. "Не." отсече тя грубо и след това се извини, обясни, че просто не е в настроение и се обърна към долния етаж на бара. Спомни си рождения му ден, бе уморена, не ѝ се пиеше, просто седеше и му се радваше, както майка се радва на дедето си докато то си играе в пясъка. Изведнъж една чаша се изпречи на барплота пред нея , момчето я буташе и я караше да пие. "Ти ще си първия човек, с който ще си кажа наздраве!" усмихна се той и чукна леко чашката, след това отпи от любимото си уиски.
Песента бе свършила, тя се опомни, разтърси глава и няколко кичура от косата ѝ паднаха над рамото. Усети собствения си парфюм, този, който той мразеше и винаги ѝ се караше, че го слага. Тази вечер го бе сложила сякаш, за да го издразни, по навик, но късно се бе усетила, че едва ли той ще дойде. Усмивката, която се опитваше да изгрее на лицето ѝ бързо изчезна.
Преди време тук бяха седяли и тя бе тъжна, объркана, не знаеше какво се случва, но той бе до нея дори и да не знаеше какво ѝ има. Просто я бе гушнал през кръста. Спомни си как две ръце я бяха обгърнали през кръста и се опитваха да я накарат да танцува, бели ръкави и няколко гривни показваха кой е зад нея, а тя се чувстваше добре от момента, в който той я прегърна.
Едни ръце минаха покрай нея и изведнъж някой я прегърна по същия начин, блед лъч на надежда блестна в очите ѝ, но когато се обърна той се замени с разочарование. Просто друг приятел ѝ казваше чао. Отпи поредната глътка и затвори очи, когато усети натрапчивия вкус на уискито. Причу ѝ се, че той я вика, но не се обърна, знаеше, че това няма да е той. " Доро! Да те еба в ушите! Глуха ли си!? " разкрещя се един забравен глас и тогава той се приближи. Бе забравила как изглежда, за месец се бе променил, сякаш бе израстнал, лицето му изглеждаше по-мъжествено. Бе с къса коса, вече със собствения си цвят и още една обеца на ухото и устата. Сините му очи блестяха и изглеждаха толкова изпълнени с живот, какъвто и беше. " К'во пиеш? Защо ми пиеш от уискито, мършолин, то си е мое!" започна да се шегува той и отпи от чашата ѝ солидно количество алкохол. Тя все още седеше и не можеше да повярва, че той е тук. Бе го помолила да дойде, но не вярваше, че ще стане. Разбира се се бе надявала, но какво са надеждите. Очите ѝ се бяха насълзили и тя го гледаше с радост, изненада и любов. Беше забравила да говори и просто го гледаше. За момент сякаш времето спря, сякаш можеше да види вътре в него, в ума му, в душата му, а той сякаш ѝ го позволи. След това единственото, което успя да изхлипа бе едно едничко " Съжалявам", стана и го гушна, очакваше, че той ще се дръпне, но той не го направи. Гушна я силно и след около десет секунди се дръпна назад гледайки я в очакване на следващото ѝ действие. Тя започна да говори бързо, сълзи започнаха да се стичат от очите ѝ, но бяха от радост, от облекчение. Бе имала нужда от тази прегръдка толкова много време и сякаш хиляди тонове тежести паднаха от сърцето ѝ. Извиняваше и същевременно бършеше сълзите и носа си, той се разсмя и ѝ подаде кърпичка, помоли я да млъкне и да спре да хлипа и тя се усмихна, отказа и му се изплези, точно както правеше преди. Докато говореше без да иска махна с ръка и остатъка от уискито ѝ се разля върху двамата, тя се уплаши и започна панирано да се извинява отново. " Знаеш ли колко съм ти бясен? И колко ти се сърдя?" каза сериозно изведнъж. Отново лавина от извинения, бяха искрени и двамата го знаеха, личеше си, познаваха се добре. " Знаеш, че най-мразя да ме лъжат, нали? Стана ми гадно като разбрах, че си ме излъгала, на всичкото отгоре в очите. Държа на теб, знаеш."
Бе планирала да каже хиляди неща, но не можеше, бе толкова щастлива и превъзбудена от това, че той е там, че говори на нея, че чува гласът му, че го вижда. Забрави всичките неща, за които искаше да му се накара и просто каза "И аз на теб."
Той седна и си поръча един голям Jim Beam, усмихна се дяволито и ѝ съобщи, че тя черпи. Типично в негов стил, но това не ѝ пречеше, искаше да прекара време с него. Сега на себе си поръча Jack. Всичко бе както трябва, а усмивката на лицето ѝ грееше. Щастие имаше най-вече в очите ѝ, а сърцето ѝ бе пълно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар