Седяха в морската градина, бяха всички. Пиеха бира както всеки ден, някои играеха хек, други си говореха, а трети слушаха музика. Тя се забавляваше, гледаше хората около себе си и ги анализираше по свой собствен начин. Това винаги ѝ доставяше удоволствие. Бе забелязала как където и да идеше, той я следваше, точно както в началото. Отидеше ли да играе хек, той идваше, седнеше ли, той също сядаше при нея и не можеше да си обясни защо това е така. Сега не обръщаше внимание къде е, харесваше ѝ да гледа как вятъра движи клоните и листата на дърветата. Слънчевите лъчи минаваха през тях и сенките върху тревата създаваха различни форми. Морският бриз леко размяташе кичури от косата ѝ наляво надясно и отнемаше част от топлината в горещия ден. "Какво гледаме?" появи се с широка усмивка той. " Всичко и нищо" отвърна тя. Седна до нея и я погледна, в очите му имаше някакво пламъче, което искрено я забавляваше. Русата му коса проблясваше от слънцето и всяко косъмче сякаш имаше собствено мнение за това как да застане, но тя му придаваше още по-голям чар. Сините му очи бяха изравнили цвета си с този на морето, но тя предпочиташе да гледа в тях, вместо в него, въпреки че това я караше да се чувства малко неловко. Той както винаги играеше с обеците на устните си. Тя бе забелязала, че това се случва, когато мисли върху нещо. "Ти какво правиш?" попита тя, за да прекрати мълчанието между тях и да разсее неловката обстановка. С мек глас той отговори, че ще я прегърне и още докато казваше това, ръцете му се обвиха около кръста ѝ, като така той я премести и я сложи да седне в скута му. Усмихнаха се един на друг, тя чувстваше топлината на тялото му, но не ѝ пречеше, създаваше уют. Чувстваше се сякаш той я е събудил от дълъг сън, сякаш за първи път от много време тя наистина чувстваше и в мрачния коридор на ума ѝ той я бе събудил с една усмивка. Всяка една негова усмивка значеше много за нея, особено когато усмивките бяха специално за нея. Очите му сякаш ставаха още по-сини, нереален цвят. Тя стоеше като хипнотизирана, усещаше аромата на тялото му така близо до себе си, така реално, за това вдишваше по-дълбоко и по-дълбоко."Миришеш яко". "Мерси" . Отново замълчаха, той се наклони съвсем леко към нея, но достатъчно, че и при най-малкото движение напред от нейна страна, устните им щаха да се срещнат. Той започна да я гъделичка и докато тя се извиваше и гърчеше от смях носовете им се докоснаха, но вместо да се отдръпнат един от друг останаха така. Този миг сякаш продължи цяла вечност, гледаха се в очите и се усмихваха, изглеждаше толкова нормално. ''Обичам те" прошепна той и я целуна. Целувката бе плаха, срамежлива, устните му трепереха и докоснаха нейните съвсем лекичко. Усещайки ги върху своите, тя се дръпна. Бе стъписана. В очите му имаше бледа следа от срам, сякаш се бе почувствал отхвърлен. " И аз" прошепна му тя и го целуна. За разлика от него, тя бе по-сигурна в действието си, но бе също толкова нежна и внимателна. Усети хиляди пеперуди в стомаха си, беше я страх да не се дръпне, но вместо това той прокара пръсти през косата ѝ, държейки устните си залепени за нейните. Игра на обези, чуваше се сблъсака на малките метални топчета на езиците им. Въпреки горещината навън, тя се бе сгушила в него и се чувстваше комфортно в прегръдките му. Усети как той засмуква езика ѝ и леко трепна. Тя се дръпна и му се усмихна щастливо, вдишвайки отново дълбоко аромата на загорялата му от слънцето кожа. "И сега какво?" попита с интерес тя. "Ще се събудиш." усмихна ѝ се той, а тя затвори щастливо очи. Когато ги отвори видя синия таван в стаята си. До главата ѝ имаше един анорак, бе неговия, а ароматът от него бе толкова силен, че стаята ѝ бе започнала да мирише на него. Тогава тя осъзна, че това е било само сън. "Шанс" каза си тя и стана от леглото. " Ако можеше в сънищата си да бяхме будни, само ако можеше.." усмихна се и захвърли анорака в другия край на стаята.