All in forms.

Всички форми се размиват под необятна тежест от дъжда.
Цветове в смрачаващ танц се сливат, шепнат "Самота.." .

Дихания опорочени търсят топлина,
пререканията огорчени оставят настрана.

Жадуват ли и те за допир в натъжаващата тъмнина?
Или всяка част от тях желае да се слее със дъжда?

Уморени листи веят се навред, със себе си носят Есента.
Оглупели птици от страх - неспирно реят се, със забързани сърца.

Облак плавно ни понесе към сиви мрачни небеса.
Разгражда ни във въздуха и с песен озаряваме света.

Искам да съм топлина. От нечия целувка нежна, в тази самота.
А морето тихо вика ме и стене. Как му липсва слънчева Луна.

За миг във бриз превръщам се и го помилвам с вятърна ръка.
Жадувам във прегръдка да заключа безкрайната му самота.