Огледало

Време е да приложа на себе си последните приготовления преди да изляза. Оглеждам се и с три различни неща в ръка се приближавам до огледалото. Как искам да изглеждат този път очите ми?

Взимам черния молив в ръка и бавно нанасям под горния си клепач от него.  Премигам два пъти и съм от другата страна на огледалото. Дори за миг не се замислям как се случва това. Посягам към себе си и нанасям симетрично молив и на другото си око. Премигвам отново и от огледалото скачам вътре.

„Това случи ли се?”

Поглед, казващ много, изпълнен с тайни, мълчи на среща ми. Отразяващо. Сякаш забравила за случилото се, отварям очната си линия,  напасвам по най-удобния начин четчицата в ръка и се съсредоточавам. Миг преди перфектно отрязаните косъмчета да докоснат очите ми – премигвам.

От другата страна съм.
Кое е другата страна?
 Взирам се в себе си, опитвайки да достигна до отговор. Миг траещ векове. Обмен на информация между два свята. Между мен и Аз.
Усмихвам се. Получавам в отговор усмивка.
Ръката ми посяга към очите и прецизно нанасям перфектно очертание сама на себе си, с ръка излизаща от огледалото сякаш. Повтарям процедурата.

Харесвам резултата. Доближавам се по-близо, за да слея сякаш двата образа. Целувам се нежно.

Усещам хладната повърхност на огледалото и сякаш знаейки каква ще е реакцията от другата страна си намигнах. 

Миг, втори, миг, чет

върти, мигове в наслада пред едно огледало, в търсене на себе си.