вторник, 1 октомври 2013 г.

Аз съм...


Аз съм въздуха.
Аз съм всяка молекула вода.
Бушувам в недрата.
Не познавам самота.
Образувам причината сред мен да видиш дъга.
Дъга, тихомълком промъкваща се към нечия душа.
Усмихвам се и със стремглава скорост
стичам се нежно във вътрешността на нечии бедра.
Заливам те.
Усмихвам се.
Аз съм Слънце в небесата.
Аз съм лъч на светлината.
Земята, по която ходиш и това съм Аз.
Буря, от която се страхуваш.
Бездна, на която се любуваш.
Всяка капка щастие в очите ти.
Усмивка - не една.
Таиш дъха си с нея на уста.
Целувка неуловима от морски бриз
или нечий странен неудовлетворим каприз. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Есента не идва сама

Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа,  обрича всеки по...