Tea Party

За спокойните следобеди...
Или с други думи как една чаша чай тежи толкова много от горещина, че вдигането ѝ от масата е почти невъзможно.
Резен лимон си взима топла баня в кравешко лилава чаша. Създавайки идилия от цветове.
Грациозни вълни дим се издигат нежно, бавно проправящи си път към носа.
Усетѝ цвета им, затворѝ очи, вкусѝ мирисът им...
Усмихна ли се? Усети ли вкусът на зеления цвят? А на жълтия? Ех, не забравяй червеното. Ухаят обаятелно, нали..
Забързан в ежедневие, спираш ли, за да усетиш мигът, който преминава през теб?
Плахо ти подава ръка и ти предлага да се запознаете, да разкажете историите си, а после да отлетите понесени от крилете на вятъра. Виждал ли собствения си устрем пред теб, клатещ крака и небрежно засмян?
Спокоен и смел, ти предоставя възможност за действие, за суета.
Глътка въздух, която цениш повече от другите.
Задържаш дъха си и улавяш момента...
Вкусът му напомня абсурдност със щипка канела и мед за вкус.
Вдишваш. . .
Наситено зелените листа мента галят лицето ти, милионите малки власинки те даряват с допир, който  внушава с мириса си на щастие и цял букет свежест с листа здравец.
Отново се опитвам да повдигна чашата, но тя крещи с горещината си.
Усещам пулсиращото ѝ желание да ме залее, сливайки се с моята топлина..
Пламенно извисявайки облачета пара над себе си, ме подканва да приближа устни, да отпия..
Тишина. Преобръща мрака, хваща за ръка и го завърта в танц.
Превъплъщаваща се в богиня, спокойно обгръщаща те в светлина.
Лимонът се отпуска на дъното и заспива ... " Ще сънувам тишина и твоите лъчи.."
{Странно, от къде един лимон знае за съществуването им.. Ала може би има истории, които вятъра разказва..}
"Искам да ме разтопиш" мисли си бурканче пълно със захаросан мед.
"Искам да се слея с вкуса ти.." мисли си ментовия зелен чай и въздиша. . .
Въздиша гореща пара, с надеждата да достигне до отвореното карирано с бели и сини кантове бурканче и да се гмурне вътре.
А къде си ти в този момент?
Във въздуха?
В плавно изстиващия чай?
Или може би се криеш в блокчетата шоколад, в слънчевата чинийка отстрани..
В поглед?
Наблюдаваш ли се как тръпнеш в очакване?
Поемам дъх.. сливам се с топлината, ставам цветове.
Улавям пъстрия му мирис.
Един ред шоколад, а може би два, за удоволствие.
Усмивка, която слагам в кутията със форма на сърце.
И един чай, който вече можеше да бъде вдигнат от масата, за да изпълни своята мисия..