понеделник, 17 март 2014 г.

Въпроси..

“В какво намираш отговора?”
- А къде го търсиш?
“Какъв е въпроса?”
 - Един не е. Къде отиваш? Опитваш ли?
А след това онемяваш..
Да, аз съм, чувам те”
Усмихваш се и докато усетиш побеляваш със снимка потъмняла в двете си ръце..
” Не се страхувай, тук съм, усети моя шепот, всеки дъх вътре в спомена запазен.. “

-Умът ми с мен играе ли си?
” Или моят ум играе с твоя? “
Как смехът ѝ весело звъни, някъде из моите пусти представи..
“Изчакай, върни се, вземи ме и полети..
И отново изчезваш нейде в поля , море, планини.. Къде да почакам?.. Нека летим..
” Последвай гласът ми, но тѝ води..”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Есента не идва сама

Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа,  обрича всеки по...