Раят другАд е

 Губя се в теб.

Дали в очите ти. Понякога в гласа ти. В допира.

Погубвам се, да бъда такава, каквато ме виждаш ти.

Прозрачна и тиха съм станала. Неспособна да хвана живеца в ръце. 

Изпълзва се. Посивява.Липсва ми трепета на дете. 

Не усещам вече онези пеперуди.

Душата ми тлее и жадува за пожар. 

Затишие. Пред буря. 

Мъгла. 

Изгубих се.

Започнах да се забравям. Не виждам себе си ясно като преди.

Вглеждах се в себе си дълго, дълбоко, в очите си. 

Обичам да гледам в това огледало. Рисувам се линия по линия.

Аз съм такава както аз се виждам.

Няма те теб, няма ги тях. Дори мен ме няма понякога.

' Аз съм, здравей , помниш ли ме? ' 

И тичам .

Към себе си. 

Как е хубаво да се преоткриваш вътре в теб, а не губейки се в някой друг.

Поглъщайки погледа му, виждам себе си там, но като бариера той седи между мен и Аз.

Как? 

Променям се, пречувам се пред погледа му върху себе си , преобразявам се в това, което той вижда. 

И сякаш оставам там. 

Заключена.

В очите му, в огледалния свят.

В неговите представи за мен самата.

Губя се . 

Избледнявам, сякаш посивявам.

Искам да се достигна, да съм себе си. 

Да се изрисувам сама в мечтите си.

Пусни ме, момче.

Да летя ме пусни.

Аз изучавам облаците , Вятърът ще бъде най-добрия ми приятел.

Дай ми свобода, за да мога да дишам , да чувствам, да обичам .

Усещам се в кожата си. 
Докосвам вибрациите във въздуха и ти нашепвам, ' Последвай ме , Ела '