петък, 12 февруари 2016 г.

Пожар

Познавам ли те?
Кой си ти?
Къде ме намери?
Чувствам ли те?
Усещам те.

- Здравей , ...може ли да те целуна?

-А..ъм..

И ето вече усещам нежния допир на устните ти с моите.

Топлината. Дъха .
Мисля си уиски ли пиеш.
Мислено се разтичам върху теб.
Облизвам те.

- Приятно ми е да се запознаем..Аз съм..





Въпрос след въпрос и все продължавам да те следвам.

Чувам те въпреки силната музика, виждам цветната светлина, която излъчваш - вдишвам те.
А ти ме гледаш, сънувам ли те? Погледът ти има настръхваща сила, но колко е силен в действителност, щом  проникна в съня ми ? Това сън ли е ?
Отдалечавам се, бягам, от отражението ти, от себе си, от начина, по който се чувствам.
Бягам, а се моля да стигна в обятията ти.
Преглъщам жадно за следващата доза страст в съня си.
Същността ми стене за пожар

А държах ли те всъщност или яростно прехапала бях устните си?






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Есента не идва сама

Есента... Тя никога не идва сама. Носи на раменете си меланхолия и мъгла. Забулена вечно в оранжеви, червени и жълти листа,  обрича всеки по...