Целувка с непознат

Това е една история за всички онези сгряващи сърца летни фестивали.
За децата на слънцето, които празнуват съществуването си и това на другите.
Гонките по плажа, морските игри, неутолимата жега и нестихващите свободни души.
Музика, смях , викове. Безброй капки морска вода. Досущ като хората - малки и незначителни, но обединени в едно - безкрай.
А ето там през гората едно момиче се разхожда само.
Търси, все търси и тя не знае какво, но продължава.
Гони се с еуфорията, усмихва се на слънцето, на дърветата.
Намига на небесата и с лека грация и подскок преминава през пътеките на десетки души, преплитайки своя собствен път с тях. Да се чувстваш чист като дете, като малки не разбирахме времето. Чудехме се защо все му слагат рамки и ограничения. Всеки ден бе така наситен, така ...безкраен.

'Ние сме едно цяло... '

Импулса да споделиш живота.

' Ето го! ' С децки смях и засилка се втурва към полуголо момче с шалвари.

Момичето седна до него достатъчно близо , за да усеща аромата на кожата му. Борови иглички и бира. Коленете им се докосваха. Бе на крачка да заговори, когато тя сякаш чула намеренията му го направи първа, приближавайки лицето си все по-близо до неговото. И започна да чете... Светлосенки на изненада и почуда. Очакване. Огън. Страст.

Зелени очи, горско зелено с морско синьо бяха очите му , сякаш пареха , галейки с леден плам кожата. Но така спокойни , мъдри. Уверени.
Красиво изрисувано Полинезийско слънце на рамото . Силно оформени скули. Проницателен поглед. Слънчева котешка усмивка. И всичко трепти, а единственото което искаш в такъв момент е да влезеш по-надълбоко . Знаеш ,че там е по-тихо, честотата на трепета по-силна. Допускаш да бъдеш погълнат от нечий поглед , за да разбереш ще се изгубиш ли в очите ѝ или тя в твоите. А ако почувстваш със сърцето си за миг виждаш други Вселени, така различни нови Светове.

Прочиташе всеки жест, всяка мимика. Нещо така задълбочено, случващо се в стотни от секудната. А той потъваше във всепоглъщащия ѝ поглед напомнящ вечността. Толкова кафеви бяха очите ѝ. Бездна. Тъмни и така топли като шоколад.
Заливаха го със страст и мекота и го обгърщаха в сладко горчива тъмнина, за да могат  да го вкусят на мека светлина.

- Провеждам една анкета.. хмм - Какво би направил ако някоя непозната дойде и те целуне ?

Пауза. От онези , в които си забравил началото на разговора. Мълчанието ти не е от уважение, изчакващо другия да продължи. Това бе от онези мигове , в които светът сякаш се завърта в пъти по-силно, а времето сякаш спира за миг да си почине. А човек проглежда вкусвайки духа на другия . Виждаш как най-естественото продължение е целувка. Ефирна, мека, топла. Загатваща.

Близост. Чувстваш трептенията на отсрещната душа, толкова е осезаема. Онемяваш.
Очакваш , усещаш ток бягащ по тялото си. С всеки един изминал миг виждаш все повече.
Най-малкото оставащо разстояние изглежда толкова голямо от върха на носа. Оставащото помежду поглъща най-силно, сближава като магнит.
Ето ги , тръпчинките ѝ докато говори игриво засмяна. Розовите ѝ меки скули, така меко и изящно подчертани, чакащи да бъдат целунати . А нослето ѝ...
Дори не осъзна как тя бе продължила да говори. Сякаш го питаше нещо.Усети се като влюбен, виждайки реалността ѝ, така близо до вкусването ѝ.
Гласът ѝ се носеше като тиха песен, мелодия на заден фон, а той чуваше сърцето си, как бие заглушаващо

Инстинкт. Това бе отговорът на въпроса ѝ. Чист , изящен инстинкт.
  .
И тогава идва вълшебния миг. Спираш да мислиш. Зениците ти се разширяват. Усещаш сладкия дъх на трепета . Отпиваш от живота, облизвайки  копнеещите си устни . Не ни трябват имена , нека ги забравим.
Отваряш очи. Времето се е събудило, продължава, минава през теб с времевия си вихър.
Най-кратките мигове, тези които за най-дълго спират дъха ни .


-Приятно ми е да се запознаем..Довиждане ... До нови срещи...

Възкликна тя и се понесе в танца си , продължи напред, а вятърът сякаш я следваше по петите. Оставяйки много въпроси и  жажда за още от нея.