Крадецът на огледала.

C ' era una volta...

Или имало едно време .. 

Един крадец на огледала .

Но той не бил какъв да е , а такъв истински - взимащ душата ти.
За кратък момент омайваше с думи, стопляща сърцето усмивка разтапяща пространството.
И изведнъж се превръщаш в огледало. 
Огледална реалност на това какво би могло да бъде и да стане.
Най-сладките изкушения.

Срещнах се с него на едно от пътешествията си . 

Усмихнат човек.

От тези които те карат да не можеш да спреш да се усмихваш .

Да го поглеждаш с пълни от благодарност очи. И да не си казвате много.

Но така да се гледате, че с поглед да си казвате всичко. 

Ей сега сте се срещнали, но си говорите безмълвно.

Тук таме някоя усмивка, още една. Втора , трета, смях, намигване.

Усмивки , усмивки да има . Любов.

И да продължаваш да се усмихваш. С удоволствие

Времето - устремена река от стапящ се сняг в планината.

Ей така минава времето с него.

Безкрайно кратки мигове, а така необятни.

Наситени с нюанси. 

Обгръща те с топлите си очи.

 Дъхът спира.

И Картините.
 Как се сливаш с човека .

Представиш си някоя целувка.

Прегръщаш го докато премигнеш.

И все така на същото място си седиш 

Допир. На рамо. На коляно. 

И заглушаваш пожара само като си мислиш как сърцето и трепета да заглушиш.

Да задушиш желанието. Оценяваш и старанието на другата страна да не се издъниш.

Обичам огледала. Изправям се и заставам пред себе си.

Усмихвам се, гледаш ме.

Виждаш ли се в огледалото зад мен.

Представяш ли си, усещаш ли ме, изпивайки ме жарно с очи?

Усещам погледа ти върху врата ми, крадецо на огледала..

Чувам трепета на сърцето ти.

Защо дишаш така учестено ?

Ммм.. 

Защо ме караш да се чувствам така?

Докато още се чувам как говоря усещам мисловен разговор на други нива .

Заставал ли си между две срещуположени огледала?

Виждал си безкрайността.

И после ставаш , озърташ се , търсиш, усещаш, че ще я видиш отново в очите на някой друг.

Оглеждаш се за миг и той , който отминава потрепва в сърцетуп.

Няма правилно и няма грешно.

За безкрайна вечност покрита в миг ,за който откриваш цялата човечност.

И с много нежност , малко небрежност премигам два -три пъти , за да изчезнеш беследно.

Огледала. Така пречупени отражения. А двама в стая. Хиляди възможности сякаш на изображения .

Така впили очи отвъд едни в други, за да не се изгубят. 

Желание.

Да остана в огледалния свят.

Там където крадецът на огледала застава зад мен , изправя се, 

става, докосва кожата ми с нежните пръсти на ръцете си, изучава ме, сякаш съм платно, кето да изрисува. Да обича.

 се озовавам за пореден път в огледалото.

Изучаваща трептежа на махалото

За миг заглушаваща много образи преплетени.

А всички тези трепети?

На мен това ми е живота

На теб пречи ли ти

И оставам там. 

В огледалото.

За миг оставам, после тръгвам си с вибрацията на махалото

и полъха на вятъра от върха на свободата

ето вече не усещам земята под краката

А ти понякога ще идваш на гости докато се оглеждам. Ще ме изпиваш с поглед и ще ме докосваш все по-неустоимо , за да си откраднеш някое изпълнено с удоволствие стенание.

 За да ме целунеш със въздишка и да се почувстваш благодарен , че запазил си ме в своето съзнание.