Пътуването във влака щеше да бъде едно интересно преживяване и за тримата и никой от тях не го отричаше. Тя тичаше, за да купи бира, но винаги бе била толкова непохватна, че собствените ѝ крака се вплетоха един в друг и тя се строполи по лице на пода. От мокрите, преди сиви, мръсни плочки се чу пукот, бе паднала на ръцете си. Изпсува на ум собствения си късмет, изправи се, избърса ръцете си в якето и влезе в магазина, купи бирите като отново изруга, че няма цигари там. Реши, че няма време да иде до друг магазин колкото и неприятно да ѝ изглеждаха 6 часа с 2 цигари. Излезе от магазина и отново се затича към влака. Не можеше да ги види, имаше прекалено много хора, а в тъмнината всички изглеждаха почти еднакво. Тичаше напред и се опитваше да види един сив анорак, но преди да успее една ръка я хвана и я дръпна към вагона. „Хайде де, ще изпуснем влака, къде напред тичаш?” ядосано каза той. Тя само изпуфтя и се нацупи. Сама знаеше, че няма да е за дълго, не можеше да му се сърди. Намериха свободно празно купе от първа класа и се настаниха, хората ги подминаваха, не смееха да се качат при тях, а тя се чувстваше толкова спокойна. Седнаха един срещу друг от страната на прозореца и си се усмихнаха щастливо с очакване на пътуването. Десет минути по-късно вече бе в друго измерение. Той пусна песента, която описваше какво бе за нея и я поздрави. Истина ли бе това, което тя чуваше, скара му се и се нацупи, но не издържа по-дълго от 10 секунди и отново му се усмихна весело. По-късно седяха един до друг Тя се намести до него и реши да си легне на краката му, хвана лявата му ръка и я преметна през рамото си, затвори очи и се усмихна. Гледаше го с часове, бе обърнала главата си нагоре към него и сякаш си говореха с очи. Той ѝ се усмихваше, радваше ѝ се, а това я правеше щастлива. „Me gustas tu” прозвуча от телефона му след като той бе търсил следващата песен. „Поздрав” и се усмихна широко. Това трябваше да значи нещо, нямаше как да греши. По-късно останаха само двамата, стояха прави в тъмнината и единствената светлина, която ги осветяваше беше тази на лампите покрай релсите. Тя обви ръце около врата му и го придърпа към себе си. Целуна го нежно по врата му, а той сложи ръце на кръста ѝ, но вместо да я отблъсне както тя очакваше, той я придърпа още по-близо към себе си. Приближи устни до нейните и сякаш чакаше позволение, за да я целуне, но вместо това тя просто го целуна първа. Целувката бе кратка, но значеше толкова много неща едновремено. Тя го погледна смутено и отвори вратата на купето тичайки към тоалетната. Бе толкова объркана. Сега вече наистина се бе загубила в собствените си мисли.
По-късно, когато вече пристигнаха на гарата бяха много уморени. Безсънието се бе отбелязало върху лицата им и сини сенки имаше под очите и на тримата. Въпреки това навън още не се бе съмнало и не личаха. Винаги се чувстваше странно на тази гара, беше толкова близо до дома си, там където имаше толкова много спомени, но бе и така далече. Преди да успее да обърне внимание на каквото и да е било около нея видя шофьора и тръгна към него, те я последваха носейки багажа и псувайки студът.
Когато влезнаха в колата тя сложи слушалки в уши и се унесе в сладка дрямка. Вече бяха стигнали, тя видя познатия вход и се усмихна, слязоха от колата и тя вдиша свежия въздух. Всичко бе бяло и чисто, изглеждаше толкова невинно и изпълнено с надежда, това бе нейното място. Вървейки навътре той я хвана за ръка, тя го потрепна от допира на топлата му кожа до нейната поглеждайки го учудено, но вместо да ѝ отговори на въпросите в очите той бе обърнал глава на другата страна и се държеше сякаш това е нормално. Изведнъж нещо я разтърси и тя отвори очи, все още пътуваха. Какво за бога значеше този сън дори тя не можеше да си отговори. Отново заспа. Този път не сънува нищо, събуди я той крещейки, че са пристигнали. Всичко изглеждаше както в съня ѝ, снегът проблясваше от първите слънчеви лъчи като хиляди малки кристалчета.
По-късно вечерта, тя стоеше и се наслаждаваше на топлината, която я озаряваше от камината. Огънят хвърляше различни сенки върху лицето ѝ като го караха да изглежда някак загадъчно, а очите ѝ черни. Косата ѝ бе кърваво червена и някой би си помислил, че ако я докосне може да се опари. Нямаше сили дори да стане от стола, бе много изморена от пътя, заслушана в музиката дори не бе усетила кога той е седнал до нея. "Какво ти има?" притеснено я попита той. "Нищо." отвърна тя поглеждайки го с увереност, но сама знаеше, че нещо не е наред. "Ако не ми кажеш ще те целуна!" закани се той и се приближи към нея. Това бяха нейните номера, не веднъж ги бе правила и знаеше, че когато го кажеше всъщност наистина имаше желанието да целуне дадения човек. "Не няма." отвърна отново убедено тя. Видя го как се приближава към лицето ѝ, готов да я целуне, но изведнъж се дръпна. Тя се нацупи леко, но осъзна, че баща ѝ бе до нея, обърна се и забрави за прекрасното синеоко момче. След като се наядоха тя отново седна на стола пред огромната камина. Бе толкова красиво, огнените езичета си играеха едно с друго като малки деца. Народна музика звучеше от другия край на заведението, бавна песен изсвирена на гайда разпозна тя и се усмихна с някаква носталгия в очите си. Старите пейки покрити с родопски одеяла изглеждаха както бяха изглеждали и преди 15 години, нищо не се бе променило там, бе като капсула на времето, но някак запазено. Каменния под с различни на големина бели линии бе останал същия, колко ли пъти бе падала като малка там. Чановете, сложени на дебело въже се поклащаха леко от течението, като се връзваха идеално с стените покрити с дървени пръчки и по-малки колове. Всичко бе така както го помнеше, чувстваше се като малко дете отново. Изведнъж усети една студена ръка на врата си, която бавно започна да я масажира, тя погледна стреснато назад и стомаха ѝ се сви. Той стоеше зад нея в цялата си прелест и ѝ се усмихваше с любимата ѝ крива усмивка. Не можеше да е толкова прекрасен. Сините му очи я пронизваха, но това не ѝ пречеше, напротив, чувстваше се добре, че той може да погледне в душата ѝ. Белите му зъби блестяха и той заговори. По косата му имаше малки снежинки, които се топяха и устремено тръгваха надолу към бузите му, които бяха зачервени като на дете, което цял ден е играло в снега, но дори и да бе изпитало студ не му пречеше, забавляваше се в прекрасната бяла покривка върху земята. Чак след няколко секунди осъзна, че е спряла да диша и и причерня, дори не го слушаше. Ако бе с по-светла кожа щеше да се смути и изчерви, но за нейно облекчение това никога не се случваше, а дори и да ставаше, не си личеше. Той я докосна и с другата си ръка и продължи да ѝ прави масаж, обръщайки главата ѝ напред. Тя не се съпротиви, взе цигарата, която димеше в пепелника и си дръпна от нея. Издиша дима и направи няколко кръгчета във въздуха, той с едно пръстче ги проби и се усмихна отново. Какво дете бе понякога, но толкова сладко и невинно.
Когато разопаковаха багажа си в отредената им стая тя копнееше за един горещ душ. Малко преди да каже, че влиза в банята той я изпревари и започна да съблича, а тя се нацупи и възнегодува как е могъл точно сега да го направи. "Влизай с мен тогава". Тя отвори уста и го погледна стъписана. Отне ѝ минута докато се опомни. "Шегуваш се нали?" каза тя и се изсмя с нотка на притеснение в гласа."Не, хайде, влизай." отвърна съвсем сериозен той и тръгна към банята. Нямаше какво да губи, стана от леглото си и се съблече. Вратата на банята бе точно срещу него за това не ѝ се наложи да направи повече от 3 крачки боса. Чу се затварянето на вратата зад гърба му и щракването на ключалката. Оранжевите плочки на банята придаваха много странен цвят на очите и тялото му, изглеждаше леко златен. Да, той бе нейното златно, синеоко момче. Отново бе спряла да диша и когато усети студената вода се закашля от изненада и изписка. Напсува го и започна да го бие, но през цялото време и двамата се смееха. Видя възбудата в очите му, но някак си я бе срам да погледне под кръста му, не че не бе виждала, но просто някак си ѝ беше странно да седи там с него. Изкъпаха се и отново започнаха да се боричкат вътре докато тя не се подхлъзна и не падна. За неин късмет успя да се хване за мивката и не се удари, но след това избухнаха в смях. Той ѝ помогна да стане изсумтявайки, че е шматка и отново ѝ се усмихна. Тя спря да диша. Защо всеки път реагираше така при вида на усмивката му? Ядоса се и изпъшка изморено, тръгна към вратата на банята и я отключи, но преди да успее да я отвори чифт ръце я хванаха през кръста и я обърнаха на другата страна. Той я прегърна и започна да я гъделичка, докато тя се извиваше в ръцете му. "Недей, спри, не мога да дишам, ще се задуша от смях" едвам успя да каже тя задъхвайки се и силният му захват се отпусна и той сам ѝ отвори вратата. "Път на дамите" каза той с престорен джентълменски глас и английски акцент. Тя се разсмя и се запъти към гардероба. Той също бе до леглото ѝ, за това не успя да се изцапа. Извади чифт черни дантелени прашки и едно черно прилепнало потниче и се облече в бързината. Когато се обърна го видя как нагло се е излегнал в леглото ѝ и сякаш я чакаше. "Какво правиш тука? Твоето легло е там!" ядоса се тя и посочи другия край на малката стаичка. "Аз ще спя при теб тази вечер" отвърна незаинтересовано той изучавайки реакциите на лицето ѝ. Вместо да се размрънка тя се примири, но вътрешно изгаряше от радост. Самата мисъл да е близо до него, да чувства топлината на кожата му върху своята, дъха му по врата си и ръцете му върху нея, караше стомаха ѝ да се свива. Хиляди пеперуди сякаш пърхаха вътре в нея и тя побърза да си легне и да се свие плътно до него. В стаята бе тъмно, усещаше учестеното му дишане и силното му сърцебиене. "Колко забавно" помисли си тя като осъзна, че нейният пулс също бе забързан. Малко след това умората я връхлетя като орел и тя отпусна лилавите си клепачи, скоро заспа. Сънува много цветни сънища, нищо смислено, просто картини, които я заслепяваха с яркостта си. Изведнъж отвори очи и тъмнината на стаята правеше всичко черно. Отне ѝ няколко минути докато започна да различава форми и фигури. През прозореца се виждаха покритите с бяло одеяло дървета, а снегът валеше на парцали. Една ръка се преметна върху нея, след което краката му се вплетоха в нейните. Усети дишането му по врата си и тазът му върху гърба си. Коремът ѝ се сви, усети възбудата в собственото си тяло. Костваше ѝ много усилия да остане на едно място, за да не се размърда и да го събуди. Не бе усетила кога бе заспала, но сутринта, когато отвори очи видя, че той вече е буден. Гледаше я с любопитен поглед изпълнен с любов. " Добро утро " прошепна ѝ тихо той и се усмихна. Колко ли рошава и размазан бе гримът ѝ, но това не я притесни, отвърна на усмивката му и разтърка очи, почиствайки грима си незабележимо. Замисли се как не би имала нищо против да се събужда така всяка сутрин. Няколко слънчеви лъчи влизаха в стаята и осветяваха лицето му, като ако фокусираш поглед можеше да видиш хилядите малки прашинки, които имаше из бялата стая. Той се размърда и се изправи до седнало положение, като още милиарди частици прах се вдигнаха във въздуха. Стана от леглото и се облече, подканвайки я да идат и да закусват.
 Вечерта тя отново седеше край камината, бе любимото ѝ място. "Какво ти има?" събуди я от унеса ѝ той. Тя го погледна невярващо и не отговори. "Хайде де, знаеш, че ми пука." Отново никакъв отговор, а само ирония се четеше в очите ѝ. "Не, сериозно, въпреки шегите и всичко, знаеш, че те оби..абе това, което не ти казвам никога". Тя започна да се прави на ударена опитвайки се да изкопчи от него тези 2 думи, но въпреки това сърцето ѝ бе започнало да тупти като лудо. Ако можеше да изобрази картина в главата си, то тогава тя самата беше в една стая и ръкопляскаше и подскачаше щастливо при мисълта за това, което ѝ казва. Този път му се усмихна и каза едно простичко "И аз.". Нямаше значение какво прави, колко я натъжава понякога и колко е ужасен на моменти, тя го обичаше и искаше да е щастлив, а когато той бе щастлив тя също се чувстваше така. В очите му виждаше, че той чувства същото, а нямаше нещо, което в този миг може да я накара да се усмихне по-истински. Цяла вечер той я наблюдаваше с интерес, сякаш попиваше всяка една нейна дума и действие. Бе забелязала, че го прави в последните две седмици и сама не можеше да си обясни защо, но точно в онзи момент не ѝ и трябваше. Просто се наслаждаваше на топлината в сърцето си и на любовта в очите му.

Седяха в морската градина, бяха всички. Пиеха бира както всеки ден, някои играеха хек, други си говореха, а трети слушаха музика. Тя се забавляваше, гледаше хората около себе си и ги анализираше по свой собствен начин. Това винаги ѝ доставяше удоволствие. Бе забелязала как където и да идеше, той я следваше, точно както в началото. Отидеше ли да играе хек, той идваше, седнеше ли, той също сядаше при нея и не можеше да си обясни защо това е така. Сега не обръщаше внимание къде е, харесваше ѝ да гледа как вятъра движи клоните и листата на дърветата. Слънчевите лъчи минаваха през тях и сенките върху тревата създаваха различни форми. Морският бриз леко размяташе кичури от косата ѝ наляво надясно и отнемаше част от топлината в горещия ден. "Какво гледаме?" появи се с широка усмивка той. " Всичко и нищо" отвърна тя. Седна до нея и я погледна, в очите му имаше някакво пламъче, което искрено я забавляваше. Русата му коса проблясваше от слънцето и всяко косъмче сякаш имаше собствено мнение за това как да застане, но тя му придаваше още по-голям чар. Сините му очи бяха изравнили цвета си с този на морето, но тя предпочиташе да гледа в тях, вместо в него, въпреки че това я караше да се чувства малко неловко. Той както винаги играеше с обеците на устните си. Тя бе забелязала, че това се случва, когато мисли върху нещо. "Ти какво правиш?" попита тя, за да прекрати мълчанието между тях и да разсее неловката обстановка. С мек глас той отговори, че ще я прегърне и още докато казваше това, ръцете му се обвиха около кръста ѝ, като така той я премести и я сложи да седне в скута му. Усмихнаха се един на друг, тя чувстваше топлината на тялото му, но не ѝ пречеше, създаваше уют. Чувстваше се сякаш той я е събудил от дълъг сън, сякаш за първи път от много време тя наистина чувстваше и в мрачния коридор на ума ѝ той я бе събудил с една усмивка. Всяка една негова усмивка значеше много за нея, особено когато усмивките бяха специално за нея. Очите му сякаш ставаха още по-сини, нереален цвят. Тя стоеше като хипнотизирана, усещаше аромата на тялото му така близо до себе си, така реално, за това вдишваше по-дълбоко и по-дълбоко."Миришеш яко". "Мерси" . Отново замълчаха, той се наклони съвсем леко към нея, но достатъчно, че и при най-малкото движение напред от нейна страна, устните им щаха да се срещнат. Той започна да я гъделичка и докато тя се извиваше и гърчеше от смях носовете им се докоснаха, но вместо да се отдръпнат един от друг останаха така. Този миг сякаш продължи цяла вечност, гледаха се в очите и се усмихваха, изглеждаше толкова нормално. ''Обичам те" прошепна той и я целуна. Целувката бе плаха, срамежлива, устните му трепереха и докоснаха нейните съвсем лекичко. Усещайки ги върху своите, тя се дръпна. Бе стъписана. В очите му имаше бледа следа от срам, сякаш се бе почувствал отхвърлен. " И аз" прошепна му тя и го целуна. За разлика от него, тя бе по-сигурна в действието си, но бе също толкова нежна и внимателна. Усети хиляди пеперуди в стомаха си, беше я страх да не се дръпне, но вместо това той прокара пръсти през косата ѝ, държейки устните си залепени за нейните. Игра на обези, чуваше се сблъсака на малките метални топчета на езиците им. Въпреки горещината навън, тя се бе сгушила в него и се чувстваше комфортно в прегръдките му. Усети как той засмуква езика ѝ и леко трепна. Тя се дръпна и му се усмихна щастливо, вдишвайки отново дълбоко аромата на загорялата му от слънцето кожа. "И сега какво?" попита с интерес тя. "Ще се събудиш." усмихна ѝ се той, а тя затвори щастливо очи. Когато ги отвори видя синия таван в стаята си. До главата ѝ имаше един анорак, бе неговия, а ароматът от него бе толкова силен, че стаята ѝ бе започнала да мирише на него. Тогава тя осъзна, че това е било само сън. "Шанс" каза си тя и стана от леглото. " Ако можеше в сънищата си да бяхме будни, само ако можеше.." усмихна се и захвърли анорака в другия край на стаята.

Broken memories

Тя вървеше покрай морето и се радваше на последните слънчеви лъчи, които докосват лицето ѝ, за деня. Заради силния вятър тя бе с качулка на глава, но косата ѝ се подаваше отстрани и лъщеше. Аноракът, с различните нюанси на синьо карета, се допълваше с червения цвят на косата. Лицето ѝ се бе вкучинило, но се радваше, че поне има очила, така сълзите ѝ не се виждаха. Вълните се разливаха по плажа и оставяха водорасли и мидички след себе си, които правеха пясъка да изглежда зелен, но по-навътре водата бе прозрачно чиста, като езеро. Различни видове птици крякаха и се разхождаха, вглъбени в инстинкта си да намерят храна. Ала отстрани изглеждаха сякаш се радваха на красивия ден. Тя реши да се откъсне от всичко около себе си и сложи слушалките си, пускайки една от любимите си песни. Хиляди спомени изскочиха пред очите ѝ и с всяка следваща крачка сякаш виждаше познати образи. Минавайки по една от пътечките, които я отдалечаваха от плажа, тя видя онова голямо дърво под, което се бе чувствала щастлива в един забравен летен ден. То изглеждаше умряло, зимата бе погалила и него със студената си, нежна, бяла ръка. Грозни кафяви клони с ледени висулки по тях се преплитаха и изглеждаха заплашително. Можеше ли това да е нейното дърво се питаше тя и една сълза докосна устните ѝ. Тя ги докосна и сякаш вятърът я целуна леко, но не бе същото. Не бяха неговите устни, не бе неговият дъх, не бе неговата кожа. Дървото въпреки това щеше да пази първата им целувка в себе си. Продължи на пред поклащайки глава в опит да се оттърси от тези картини в ума си. Всичко изглеждаше по-различно през очилата ѝ, въпреки жълтите им стъкла, светът около нея не изглеждаше по-щастлив, а напротив, по-носталгичен, по-тъжен. Двеста метра по-напред тя видя мястото където се събираха, всички седяха по каменния перваз и пиеха различни неща, забавляваха се, но отстрани на тях, точно на края му седеше той с нея. Бе застанал зад нея и я бе прегърнал през кръста. Тя се чувстваше толкова щастлива, винаги щеше да жадува за тези прегръдки, а той шепнеше в ухото ѝ как иска да ги снимат така. Тя се усмихна щастливо към обектива и се зарадва, че този миг щеше да бъде увековечен. Русата му, все още небоядисана коса бе разрошена както винаги, а очите му сякаш светеха в тъмното. Изглеждаха бездънни. Белият му потник правеше контраст с черното ѝ яке, бяха като Ин и Ян, това толкова ѝ харесваше. Колкото ѝ различни да бяха, толкова си и пасваха. Гледката на празната градинка я озари, когато отвори очите си и осъзна, че се е спряла на едно място. Малко по-нагоре видя една от любимите си пейка, песента, която слушаше за пръв път си проби път в ума ѝ. Да, бяха я слушали там, в един от горещите летни дни. Седяха и си говореха, а той, неразбираемо за нея защо, я целуна. Тази песен винаги щеше да остане в ума ѝ като онази „тяхната”. Сега, пейката, която беше зад нея вече я нямаше, всичко бе кално и мрачно, нямаше зеленина, нямаше ги слънчевите лъчи, които се усмихваха на тревичките. Вървейки нагоре сълзи бяха почнали да се стичат от лицето ѝ, почувства болка в корема си, сякаш някой я ръгаше с нож, сякаш зимата искаше да убие не само всичко около нея, а дори и нея. Вятърът я избута няколко сантиметра в страни и тя реши да запали цигара, докато не се е разплакала силно. Бе вървяла с него нагоре, беше я помолил за храна, а тя както винаги не можа да му откаже. Не бе заради сините му очи, нито заради прекрасната му усмивка, нито заради сладките му трапчинки, нито заради рошавата му коса, бе заради всичките заедно плюс останалата част от него. Тя премигна няколко пъти, когато песента свърши, бе стигнала мястото на срещата си и осъзна как в последните 5 минути бе вървяла автоматично, без мисли, без реакции. Бяло петно. Смени песента с друга и продължи да върви напред сякаш е добре, сякаш не усеща голяма болка в гръдния си кош, сякаш е щастлива.

Jim Beam

Тя седеше и пиеше Jim Beam, с 2 бучки лед. Обикновено би си поръчала Jack, водка с касис, водка със спрайт или водка с фанта лимон, не обичаше Jim, но той обичаше. Отпи една глъдка и си припомни една от вечерите, в които бе Големият им запой. Тя и един друг неин приятел си поръчаха Jack, но той искаше друго. Не можеше да разбере, въпрос на вкус разбира се, но сега, когато седеше там без него, чашата сякаш го чакаше. Внушаваше си сама, но така имаше чувството, че той ей сега ще дойде при нея и ще я пита какво ѝ е, ще вдигне наздравица и ще се усмихне. После ще изпият още няколко напитки,  ще се приберат и ще си легнат да гледат филм, точно както винаги. Но сама знаеше, че това няма да се случи. Той ѝ се сърдеше вече месец, не го бе виждала и чувала от още повече. Липсваше ѝ. Някаква празнина бе надвиснала над ежедневието ѝ, което бе станало сиво и монотонно, поне за нея. Друг човек би казал, че всеки ден е петък вечер, но щеше да сгреши, това не я забавляваше, караше я да се чувства още по-празна.
Свелината в бара минаваше на ивици по тялото ѝ и в тъмнината червената ѝ коса проблясваше, беше наскоро боядисана.
Различни хора я заговаряха и я питаха как е, а тя автоматично отговаряше и се надяваше да я оставят, нямаше сили за фашливи усмивки, но другите сякаш виждаха това и сами си тръгваха. Барманът пусна една от любимите ѝ песни, обърна се към нея с очакващ поглед и я поздрави. Тя благодари без никаква емоция и отново се загледа в чашата припомняйки си някои от красивите им моменти заедно.
В главата ѝ изникна онази вечер, последната, в която бе спал у тях. По погрешка се бе ударила в лакътя му докато спеше, беще се хванала за носа, а той сънен и шокиран я бе прегърнал. Бе започнал да я целува по носа, там където се бе ударила, по бузите, по челото и не спираше да я питаше дали е добре със загрижен и леко дрезгав глас. След това я бе гушнал и бяха заспали така. Чувстваше се толкова жива покрай него, той бе най-близкият ѝ приятел там, когато бе с него не изпитваше нужда от други хора. "Защо си унила така? Пънко няма ли го тая вечер?" върна я в реалността гласът на по-младия барман. "Не."  отсече тя грубо и след това се извини, обясни, че просто не е в настроение и се обърна към долния етаж на бара. Спомни си рождения му ден, бе уморена, не ѝ се пиеше, просто седеше и му се радваше, както майка се радва на дедето си докато то си играе в пясъка. Изведнъж една чаша се изпречи на барплота пред нея , момчето я буташе и я караше да пие. "Ти ще си първия човек, с който ще си кажа наздраве!" усмихна се той и чукна леко чашката, след това отпи от любимото си уиски.
Песента бе свършила, тя се опомни, разтърси глава и няколко кичура от косата ѝ паднаха над рамото. Усети собствения си парфюм, този, който той мразеше и винаги ѝ се караше, че го слага. Тази вечер го бе сложила сякаш, за да го издразни, по навик, но късно се бе усетила, че едва ли той ще дойде. Усмивката, която се опитваше да изгрее на лицето ѝ бързо изчезна.
Преди време тук бяха седяли и тя бе тъжна, объркана, не знаеше какво се случва, но той бе до нея дори и да не знаеше какво ѝ има. Просто я бе гушнал през кръста. Спомни си как две ръце я бяха обгърнали през кръста и се опитваха да я накарат да танцува, бели ръкави и няколко гривни показваха кой е зад нея, а тя се чувстваше добре от момента, в който той я прегърна.
Едни ръце минаха покрай нея и изведнъж някой я прегърна по същия начин, блед лъч на надежда блестна в очите ѝ, но когато се обърна той се замени с разочарование. Просто друг приятел ѝ казваше чао. Отпи поредната глътка  и затвори очи, когато усети натрапчивия вкус на уискито. Причу ѝ се, че той я вика, но не се обърна, знаеше, че това няма да е той. " Доро! Да те еба в ушите! Глуха ли си!? " разкрещя се един забравен глас и тогава той се приближи. Бе забравила как изглежда, за месец се бе променил, сякаш бе израстнал, лицето му изглеждаше по-мъжествено. Бе с къса коса, вече със собствения си цвят и още една обеца на ухото и устата. Сините му очи блестяха и изглеждаха толкова изпълнени с живот, какъвто и беше. " К'во пиеш? Защо ми пиеш от уискито, мършолин, то си е мое!" започна да се шегува той и отпи от чашата ѝ солидно количество алкохол. Тя все още седеше и не можеше да повярва, че той е тук. Бе го помолила да дойде, но не вярваше, че ще стане. Разбира се се бе надявала, но какво са надеждите. Очите ѝ се бяха насълзили и тя го гледаше с радост, изненада и любов. Беше забравила да говори и просто го гледаше. За момент сякаш времето спря, сякаш можеше да види вътре в него, в ума му, в душата му, а той сякаш ѝ го позволи. След това единственото, което успя да изхлипа бе едно едничко " Съжалявам", стана и го гушна, очакваше, че той ще се дръпне, но той не го направи. Гушна я силно и след около десет секунди се дръпна назад гледайки я в очакване на следващото ѝ действие. Тя започна да говори бързо, сълзи започнаха да се стичат от очите ѝ, но бяха от радост, от облекчение. Бе имала нужда от тази прегръдка толкова много време и сякаш хиляди тонове тежести паднаха от сърцето ѝ. Извиняваше и същевременно бършеше сълзите и носа си, той се разсмя и ѝ подаде кърпичка, помоли я да млъкне и да спре да хлипа и тя се усмихна, отказа и му се изплези, точно както правеше преди. Докато говореше без да иска махна с ръка и остатъка от уискито ѝ се разля върху двамата, тя се уплаши и започна панирано да се извинява отново. " Знаеш ли колко съм ти бясен? И колко ти се сърдя?" каза сериозно изведнъж. Отново лавина от извинения, бяха искрени и двамата го знаеха, личеше си, познаваха се добре. " Знаеш, че най-мразя да ме лъжат, нали? Стана ми гадно като разбрах, че си ме излъгала, на всичкото отгоре в очите. Държа на теб, знаеш."
Бе планирала да каже хиляди неща, но не можеше, бе толкова щастлива и превъзбудена от това, че той е там, че говори на нея, че чува гласът му, че го вижда. Забрави всичките неща, за които искаше да му се накара и просто каза "И аз на теб."
Той седна и си поръча един голям Jim Beam, усмихна се дяволито и ѝ съобщи, че тя черпи. Типично в негов стил, но това не ѝ пречеше, искаше да прекара време с него. Сега на себе си поръча Jack. Всичко бе както трябва, а усмивката на лицето ѝ грееше. Щастие имаше най-вече в очите ѝ, а сърцето ѝ бе пълно.