Звезден асансьор

"Ако си пътник, то тогава аз съм асансьор.
Влизаш в мен и нежна вибрация те обгръща в обятия."

Ах, този глас как ме зове..
" Преминавам етажи отвъд цветовете, свивам се в спектър на светлина.
От южния вятър нейде по брега с песен понесен, отлиташ с мен върху лилави нежни крила.. "

Не съм аз прост пътник, да бъда тук има причина.. Ала къде се скри тя? Тази душа, която приканва ме с шепот да изчезна от света?

" Аз съм истории, аз съм време, аз съм светлина, ти избери, полети с мен към велики мечти.." 
- Ако ти си асансьор към звездите, аз защо да съм пътник? 

" Така е лирично, някак логично, понася те отвъд пустошта на материалните неща..
Аз ще бъда твоя асансьор към безкрайността "

- Отведи ме, Разгради ме на съставни молекули. После ме събери отново и в птица ме превърни. Нека бъда в теб. А ти моя...

.".. И аз отлитам .. и ти отлиташ с мен.. 

Надълбоко в пространството, отвъд морета и океани, в асансьор обграден от пространството отвъд или в океан от вълни на духа. 
Асансьор без бутони, с мисъл задействан, безкраен отвътре, кутия изящна отвън. 
На цвят съм такава каквато си ме представиш,  но все така неуловим за сетивата ти.
Тук съм, но ме няма. За миг усещаш ме в периферията на зрението си.
Дали съм сянка? Или сам играеш със себе си?
Усещаш ме..
Знаеш. "

- Коя си ти?

" Аз съм себе си.. "
- Но как се наричаш?

"Не се наричам никак.
Избрах да бъда.
Бях благороден, бях звезди
Бях смирена, бях прах"...
От тогава търся я, а тя все отлита...
Връща се за миг и ме понася във валс..
Танцувам, обичам, копнея, желая, превръщам се в романтик
и настъпва края на този танц, а тя отново с усмивка ме пита
" Би ли желал да изчезнеш за миг? "