Ароматни свещи.

Отнасям се по трепета на огъня. 
Стая изпълнена с множество малки свещи.
Невидими пера сякаш, на различни аромати, разтапят въздуха в топлата му обвивка от светлина.
Превръщам се в нея. 
Аз съм десетките танцуващи огънчета в мрака. Разтапям те. 
Обичам да чувствам разтопения восък по върха на пръстите си и нежния допир след това. 
Позволяваш ми да те докосвам с пламък, плавно преобразяващ ни в различни форми.
Витаеш ли с аромата на шоколад? Или пък с мирис на мляко,мед и бадеми галиш сетива?
Какво осветяват свещите?
Виждаш ли?
Безкрайна белота, безболезнено заслепяваща. Изпълваща.
Светлина.

И нагоре. На горе. И напред. И нагоре. На пред, и на горе.. 
Аз съм частица от пространството, препускам през хиляди измерения.
Гониш ме, материализираш се, усещам те до мен.. и аз пак изчезвам, и отново политам..
Миг подир миг ...
Все още съм в стаята, помниш ли? С десетките ароматни свещи. Ще ти припомня, чуй гласа ми..
Восъкът почти се  е разтопил.
На върха на пламъка виждам пирамида. 
Учестени дихания го контролират за миг.
Бягам към върха ѝ. Сякаш няма такъв, но продължавам..
Усещам дъха ти на врата си, шепне че ще те видя там на върха, небрежно усмихнат, задъхан с отворени ръце.
Восъчни пръсти с лекота сякаш разтапят кожата ми.
Отново съм светлина, безкрайна и топла, обградена от спокойна тишина.
Помниш ли бях пламъка? 
Искаш ли да ме запазиш в себе си , за да не угасна завинаги?
Аз ще стоплям отвътре душата. 
Ще светя когато тъмнината те задушава. 
Когато те разтопя, обещавам ще се превърна в нежно син огън.
Ще грея със студения плам, обгърнал в себе си цялата топлина, а след това ще ти я подаря.
И настъпва тъмнина. 
Ала и ти и аз знаем, че не е така...