И докато седях и гледах отминаващите сиво бели облаци върху небето, отразяващо залязващото слънце, се замислих как един ден ще си припомня тази гледка и тя като картина ще изникне пред очите ми. Ще погълне погледа ми и ще изпълни сърцето ми с музика и топлина. За такива моменти живея, за тази красота, за енергията, с която ме зарежда. Усмихвам се, оценявам това, което имам. Лампата на прилично голямата тераса светна. Чувството, че някой мисли за мен и се грижи за нуждите ми ме кара да се чувствам спокойна. Доверието поражда доверие. Обич. Как да не се радвам на живота? Това. Е. Мое. Право. Правото на всеки един, човек. Кой може да обвини младите за жаждата им за живот? Усещам пулсиращата кръв във вените ми. Харесвам чувството на моето тяло. Отново се усмихвам. Усмивките пораждат усмивки. Всичко тепърва започва.. 

Единствен

Той ми е.
Синоним ми е
на “ дом ” - прегръдките му;
на “ щастие ” - отношението му;
на “ рай ” - топлината му до мен;
Синоним ми е.
На “ спокойствие ” - аромата му;
на “ свят ” - очите му;
на “ сигурност ” - присъствието му;
на “ вселена ” - чувствата му.
Синоним ми е.
На “ любов ” - той ми е.
На всичко хубаво - той ми е.
Един ми е.

Безвремие

За тихите сутрини, изпълнени с носещ се аромат на безвремие.

Времето - илюзия.
Събужда се заедно с теб .
Ти си времето.
Аз съм времето.

Всеки е своето време , все така преплитащи се , танцувайки, създаващи хаос в тишината на един дъх.

В блажено спокойствие играем си с неговото броене. 

Безвремие.

Безкрайността - колко относителна е тя 
И колко безгранична е обичта и как е болезнено искрена тя.
И колко хора бъркат я с лудостта да хвалят един на друг егото си, борейки се за вечността.
А в борбата си спират да виждат Всепоглъщата ги- Алчността! 

Крадецът на огледала.

C ' era una volta...

Или имало едно време .. 

Един крадец на огледала .

Но той не бил какъв да е , а такъв истински - взимащ душата ти.
За кратък момент омайваше с думи, стопляща сърцето усмивка разтапяща пространството.
И изведнъж се превръщаш в огледало. 
Огледална реалност на това какво би могло да бъде и да стане.
Най-сладките изкушения.

Срещнах се с него на едно от пътешествията си . 

Усмихнат човек.

От тези които те карат да не можеш да спреш да се усмихваш .

Да го поглеждаш с пълни от благодарност очи. И да не си казвате много.

Но така да се гледате, че с поглед да си казвате всичко. 

Ей сега сте се срещнали, но си говорите безмълвно.

Тук таме някоя усмивка, още една. Втора , трета, смях, намигване.

Усмивки , усмивки да има . Любов.

И да продължаваш да се усмихваш. С удоволствие

Времето - устремена река от стапящ се сняг в планината.

Ей така минава времето с него.

Безкрайно кратки мигове, а така необятни.

Наситени с нюанси. 

Обгръща те с топлите си очи.

 Дъхът спира.

И Картините.
 Как се сливаш с човека .

Представиш си някоя целувка.

Прегръщаш го докато премигнеш.

И все така на същото място си седиш 

Допир. На рамо. На коляно. 

И заглушаваш пожара само като си мислиш как сърцето и трепета да заглушиш.

Да задушиш желанието. Оценяваш и старанието на другата страна да не се издъниш.

Обичам огледала. Изправям се и заставам пред себе си.

Усмихвам се, гледаш ме.

Виждаш ли се в огледалото зад мен.

Представяш ли си, усещаш ли ме, изпивайки ме жарно с очи?

Усещам погледа ти върху врата ми, крадецо на огледала..

Чувам трепета на сърцето ти.

Защо дишаш така учестено ?

Ммм.. 

Защо ме караш да се чувствам така?

Докато още се чувам как говоря усещам мисловен разговор на други нива .

Заставал ли си между две срещуположени огледала?

Виждал си безкрайността.

И после ставаш , озърташ се , търсиш, усещаш, че ще я видиш отново в очите на някой друг.

Оглеждаш се за миг и той , който отминава потрепва в сърцетуп.

Няма правилно и няма грешно.

За безкрайна вечност покрита в миг ,за който откриваш цялата човечност.

И с много нежност , малко небрежност премигам два -три пъти , за да изчезнеш беследно.

Огледала. Така пречупени отражения. А двама в стая. Хиляди възможности сякаш на изображения .

Така впили очи отвъд едни в други, за да не се изгубят. 

Желание.

Да остана в огледалния свят.

Там където крадецът на огледала застава зад мен , изправя се, 

става, докосва кожата ми с нежните пръсти на ръцете си, изучава ме, сякаш съм платно, кето да изрисува. Да обича.

 се озовавам за пореден път в огледалото.

Изучаваща трептежа на махалото

За миг заглушаваща много образи преплетени.

А всички тези трепети?

На мен това ми е живота

На теб пречи ли ти

И оставам там. 

В огледалото.

За миг оставам, после тръгвам си с вибрацията на махалото

и полъха на вятъра от върха на свободата

ето вече не усещам земята под краката

А ти понякога ще идваш на гости докато се оглеждам. Ще ме изпиваш с поглед и ще ме докосваш все по-неустоимо , за да си откраднеш някое изпълнено с удоволствие стенание.

 За да ме целунеш със въздишка и да се почувстваш благодарен , че запазил си ме в своето съзнание.

Целувка с непознат

Това е една история за всички онези сгряващи сърца летни фестивали.
За децата на слънцето, които празнуват съществуването си и това на другите.
Гонките по плажа, морските игри, неутолимата жега и нестихващите свободни души.
Музика, смях , викове. Безброй капки морска вода. Досущ като хората - малки и незначителни, но обединени в едно - безкрай.
А ето там през гората едно момиче се разхожда само.
Търси, все търси и тя не знае какво, но продължава.
Гони се с еуфорията, усмихва се на слънцето, на дърветата.
Намига на небесата и с лека грация и подскок преминава през пътеките на десетки души, преплитайки своя собствен път с тях. Да се чувстваш чист като дете, като малки не разбирахме времето. Чудехме се защо все му слагат рамки и ограничения. Всеки ден бе така наситен, така ...безкраен.

'Ние сме едно цяло... '

Импулса да споделиш живота.

' Ето го! ' С децки смях и засилка се втурва към полуголо момче с шалвари.

Момичето седна до него достатъчно близо , за да усеща аромата на кожата му. Борови иглички и бира. Коленете им се докосваха. Бе на крачка да заговори, когато тя сякаш чула намеренията му го направи първа, приближавайки лицето си все по-близо до неговото. И започна да чете... Светлосенки на изненада и почуда. Очакване. Огън. Страст.

Зелени очи, горско зелено с морско синьо бяха очите му , сякаш пареха , галейки с леден плам кожата. Но така спокойни , мъдри. Уверени.
Красиво изрисувано Полинезийско слънце на рамото . Силно оформени скули. Проницателен поглед. Слънчева котешка усмивка. И всичко трепти, а единственото което искаш в такъв момент е да влезеш по-надълбоко . Знаеш ,че там е по-тихо, честотата на трепета по-силна. Допускаш да бъдеш погълнат от нечий поглед , за да разбереш ще се изгубиш ли в очите ѝ или тя в твоите. А ако почувстваш със сърцето си за миг виждаш други Вселени, така различни нови Светове.

Прочиташе всеки жест, всяка мимика. Нещо така задълбочено, случващо се в стотни от секудната. А той потъваше във всепоглъщащия ѝ поглед напомнящ вечността. Толкова кафеви бяха очите ѝ. Бездна. Тъмни и така топли като шоколад.
Заливаха го със страст и мекота и го обгърщаха в сладко горчива тъмнина, за да могат  да го вкусят на мека светлина.

- Провеждам една анкета.. хмм - Какво би направил ако някоя непозната дойде и те целуне ?

Пауза. От онези , в които си забравил началото на разговора. Мълчанието ти не е от уважение, изчакващо другия да продължи. Това бе от онези мигове , в които светът сякаш се завърта в пъти по-силно, а времето сякаш спира за миг да си почине. А човек проглежда вкусвайки духа на другия . Виждаш как най-естественото продължение е целувка. Ефирна, мека, топла. Загатваща.

Близост. Чувстваш трептенията на отсрещната душа, толкова е осезаема. Онемяваш.
Очакваш , усещаш ток бягащ по тялото си. С всеки един изминал миг виждаш все повече.
Най-малкото оставащо разстояние изглежда толкова голямо от върха на носа. Оставащото помежду поглъща най-силно, сближава като магнит.
Ето ги , тръпчинките ѝ докато говори игриво засмяна. Розовите ѝ меки скули, така меко и изящно подчертани, чакащи да бъдат целунати . А нослето ѝ...
Дори не осъзна как тя бе продължила да говори. Сякаш го питаше нещо.Усети се като влюбен, виждайки реалността ѝ, така близо до вкусването ѝ.
Гласът ѝ се носеше като тиха песен, мелодия на заден фон, а той чуваше сърцето си, как бие заглушаващо

Инстинкт. Това бе отговорът на въпроса ѝ. Чист , изящен инстинкт.
  .
И тогава идва вълшебния миг. Спираш да мислиш. Зениците ти се разширяват. Усещаш сладкия дъх на трепета . Отпиваш от живота, облизвайки  копнеещите си устни . Не ни трябват имена , нека ги забравим.
Отваряш очи. Времето се е събудило, продължава, минава през теб с времевия си вихър.
Най-кратките мигове, тези които за най-дълго спират дъха ни .


-Приятно ми е да се запознаем..Довиждане ... До нови срещи...

Възкликна тя и се понесе в танца си , продължи напред, а вятърът сякаш я следваше по петите. Оставяйки много въпроси и  жажда за още от нея.

Влюбена в мечтите.

Жадувам те.
Копнея.
Да те вкуся.
Да те видя.
Най-сладкото е забранено.
Свободни хора.
Свободни мечти.
Ето ме, до теб. Обърни се да ме видиш
Сега ще се усмихнеш свенливо и ще прибереш косата си от едната страна на ухо..
Искам да те докосна по носа. 
И да избягам.
Да се смея и да тичам, знаейки че ей сега ще ме хванеш и ще ме целунеш.
Ще се търкаляме в тревата.
Не съм я виждала толкова зелена. Почти колкото очите ти.
Разтапям се. Жадувам. 
Искаш ли да ме вкусиш?
Жадна съм, изпий ме. 
Нека се потопя в сетивата ти, да те усетя отвътре.
Позволи ми да съм проникновена. Обладай ме. 
После ме пусни да си отида, за да искам да се върна.
Докосни ме пак. 
Разпали пожар в мен . 
Целуни ме .
Вдишай ме.
Загърни ме в обятията си, а после пак ме пусни , за да танцувам под дъжда.
Танцувай с мен, лети. 
Последвай ме , ще се рея някъде в мечтите ни ...

Пожар

Познавам ли те?
Кой си ти?
Къде ме намери?
Чувствам ли те?
Усещам те.

- Здравей , ...може ли да те целуна?
-А..ъм..

И ето вече усещам нежния допир на устните ти с моите.
Топлината. Дъха .
Мисля си уиски ли пиеш.
Мислено се разтичам върху теб.
Облизвам те.

- Приятно ми е да се запознаем..Аз съм..




Въпрос след въпрос и все продължавам да те следвам.
Чувам те въпреки силната музика, виждам цветната светлина, която излъчваш - вдишвам те.
А ти ме гледаш, сънувам ли те? Погледът ти има настръхваща сила, но колко е силен в действителност, щом  проникна в съня ми ? Това сън ли е ?
Отдалечавам се, бягам, от отражението ти, от себе си, от начина, по който се чувствам.
Бягам, а се моля да стигна в обятията ти.
Преглъщам жадно за следващата доза страст в съня си.
Същността ми стене за пожар

А държах ли те всъщност или яростно прехапала бях устните си?